top of page

Еньовден и лятното слънцестоене

Честит Еньовден! 


Но чакайте, как така ви го честитим на 21-ви юни, след като според християнския календар на този празник се почита св. Йоан Кръстител и се отбелязва на 24-ти юни? Истината е, че както много други християнски празници, така и Еньовден е обвързан с древни “езически” ритуали, които са се извършвали в определени дни през годината. Тогава хората са познавали много добре движението на небесните тела и са разбирали връзката ни с тях. Всъщност Еньовден е обвързан с лятното слънцестоене, което навсякъде по света се отбелязва между 20-ти и 22-ри юни. Това е денят, в който денят и нощта се изравняват. В същината си Еньовден е свързан с почитта към Слънцето, което според народните вярвания при изгрев се преобръща три пъти и се връща назад. Смята се, че сутринта на празника то “трепти” и “играе”, изкъпва се в реките и изворите и поема пътя си обратно към зимата. 





Друго древно поверие е, че в полунощ срещу празника „небето се отваря”; звездите „слизат на земята”, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила; „земята се отваря” и духът-стопанин на заровено имане проблясва като пламък; „морето спира да се движи” и хората се къпят в него за здраве. През това време се нарушават времевите и пространствените граници между горния и долния свят и се явяват свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви. 


Ето защо този празник е свързан с древни магически начини за осигуряване на плодородие и здраве. Винаги се съчетават трите култови елемента: огън –слънце, вода и растителност. Слънчевите мотиви се преплитат с мотивите на водата, зеленината – със словесната магия.





Извършват се много обреди с ритуална функция - къпането в реката по изгрев, бране на билки, обичаят “Еньова буля”


Вярва се, че събраните треви през тази нощ са най-добрите лекарства, защото освен Слънцето, в езерото с жива вода се къпели и всички болести. Според народните представи съществуват седемдесет и седем и половина болести. Седемдесетте и седем болки могат да се лекуват с билки, а за половината болест, която е с незнайно име, няма лек. Затова, когато на този ден се берат билки, се отделяли настрани 77 вида и се откъсвала някоя трева, която разделяли наполовина заедно с цвета – за половината болест.


Освен лечителна, еньовденските билки имат и предпазна функция. В някои краища на страната момите окачвали еньовче и тръни по вратите, за да не влизат зли сили. Самодивските билки – иглика, вратика, комуника, чемерика, перуника, росен и овчарска тинтява, и други треви, събирани на Еньовден, се използвали при заклинание на мястото, където ще се изгради ново селище или нов дом. С това се целяло да се изгонят от избраното място всички „самодиви, юди, самовили, змейове и други зли дихания“. Момите и жените си миели главите с еньовче за здраве и за да са лъскави косите им, също и да не страдат от главоболие.





Водата също играе значителна роля. Представата, че тя осъществява връзката между небето и земята, между живота и смъртта, е една от причините за вярата в магическата ѝ сила. Вярвало се е, че както тревите, целебна сила притежава и водата. Затова на много места в страната преди изгрев хората се къпели в реките, за да са здрави през цялата година. 


Празникът се възприема и като много подходящ момент за гадания и предсказания за времето, за здраве и за женитба. Обичаят Еньова буля е именно с такава функция. Еньовата буля е момиче на 3, 4 или 5 години, което в зависимост от местната традиция трябва да бъде сираче, изтърсак, дете на живи родители от първо венчило или болнаво дете. То се облича в „честита”, „целокупна” къща, в която съпрузите са в първи брак (първо венчило), здрави и с живи деца. Използват се части от булчинско облекло – женска риза, върху нея връхна дреха, на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани през нощта срещу Еньовден. Еньовата буля държи в ръцете си стръкове зеленина. Боса е и момите внимават да не стъпи на земята. Обичаят включва два обредни момента – обхождане на селското землище и напяване на китки. Срещу празника момите потапят в котел с мълчана вода китки с вързан на тях пръстен или друг белег, покриват го с червена престилка, мъжка риза или кърпа и го оставят да престои през нощта „на звездите” под трендафил. Сутринта приготвят Еньовата буля и обикалят землището на селото в кръг докато я носят последователно на раменете си. Тя размахва зелените клонки в ръцете си, а момите пеят песни с пожелания за плодородие или женитба. Спират при чешма или кладенец и дават на бременна жена да подържи Еньовата буля, за да е плодородна годината. После се връщат в къщата с котела с китките, Еньовата буля ги вади една по една, а момите припяват песни, по които гадаят за бъдещия съпруг на всяка една. Накрая си измиват лицата с мълчана вода за здраве и плодородие.






12 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page